Истинският
Така започва хубавата песен
и всеки стих, на някой подарен -
един любовен зов от юг донесен,
един олтар, от Бог благословен…
... Дали защото пееше дъждът,
небето беше толкова засмяно!
Моята пречистена душа
трепереше в желание от рано.
Слънчев лъч в очите ми се спря,
затанцуваха две пламъчета тихи.
Аз знаех, че това ще е деня,
когато ще почувстват, че са живи.
Бялата премяна ме покани
принцеса да и бъда до нощта
и с нова радост плахите ми длани
обличаха върху ми нежността.
Биеха тържествено камбани,
една цигулка свиреше любов
и всички ми подсказваха засмяни,
че този ден е моят нов живот.
Ето го, о Боже, тъй учуден,
в очите ме погледна изведнъж!
Толкова щастлив, до болка влюбен -
най-истинският, най-добрият мъж.
С най-искрени очи, с усмивка бяла,
с лице на ангел, хубостта събрал,
с душа на птица, в рая полетяла,
с сърце в гърдите - диамант изгрял.
Та той е толкова неземен,
събрал във себе си безкрайна доброта,
всеки би поискал да го вземе,
но той дойде при мене на крила.
Щастие - сълзите ми не спряха!
Колко благороден мъж...
Исках малко - дом и стряха,
а получих всичко наведнъж.
‘'Да, докрай ще те обичам, мила,
заклевам се пред Бог сега…’' -
тези думи вдъхнаха ми сила
чак до края на света.
Нощ, звезди, луна и… обич -
пазех я - на него я дарих.
Сърцето ми със себе си ще носи,
защото най-накрая го открих…
Дните неусетно все летят -
нали съкровище си имам вкъщи.
Годините ми с него ще растат -
нищичко не ще да ни прекърши.
Вяра и любов крепят ни още...
Как обичам само този мъж!
Както във онези чудни нощи,
когато в утрото валеше дъжд…
Хубавата песен все се пее,
нежен стих безкрай в света лети,
любовта е силна и завинаги живее,
ако с истински човек я споделиш!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Васка Мадарова Всички права запазени
