20.11.2012 г., 10:20 ч.

История 

  Поезия » Любовна
431 0 0

 


Здравей,
това е моята история,
във теб се влюбих - на практика и на теория,
не съм очаквал, всичко в миг се случи,
но вярвам и надявам се да се получи.
За мен не си предмет, играчка,
която да подмятам - вляво, вдясно,
ще почнем леко, с бавна крачка,
да бъде всичко чисто, ясно.

За разлика от всички други, съм различен,
смешно ли е, че съм романтичен,
погледът ти за секунди ме разтапя,
във море от рози ме потапя.
Чуя ли смеха ти, сякаш чувам песен,
същата я слушам всяка цветна есен,
допирът ти кара ме да полудея,
доволен съм, че дишам, доволен, че живея.

Всяка вечер в мислите си те рисувам,
събуждам се и осъзнавам, че сънувам,
не за мен ги пиша тези рими,
ако има нещо, моля те, кажи ми.
Може да ме няма, знай, не те отбягвам,
винаги съм тук, ако ти потрябвам,
от сега нататък думата е твоя,
слушам те, на ход си, мила моя.

© Живко Енев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??