20.11.2012 г., 10:20

История

562 0 0

 


Здравей,
това е моята история,
във теб се влюбих - на практика и на теория,
не съм очаквал, всичко в миг се случи,
но вярвам и надявам се да се получи.
За мен не си предмет, играчка,
която да подмятам - вляво, вдясно,
ще почнем леко, с бавна крачка,
да бъде всичко чисто, ясно.

За разлика от всички други, съм различен,
смешно ли е, че съм романтичен,
погледът ти за секунди ме разтапя,
във море от рози ме потапя.
Чуя ли смеха ти, сякаш чувам песен,
същата я слушам всяка цветна есен,
допирът ти кара ме да полудея,
доволен съм, че дишам, доволен, че живея.

Всяка вечер в мислите си те рисувам,
събуждам се и осъзнавам, че сънувам,
не за мен ги пиша тези рими,
ако има нещо, моля те, кажи ми.
Може да ме няма, знай, не те отбягвам,
винаги съм тук, ако ти потрябвам,
от сега нататък думата е твоя,
слушам те, на ход си, мила моя.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Живко Енев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...