История
История
Посвещавам на Христо Ботев
и всички, загинали за СВОБОДАТА
на БЪЛГАРИЯ
Нарамвал торбичката с хляба
и хващал той дългия път...
Оставали вкъщи да чакат
жена - мъж, и майка - синът.
Отсядал където се случи,
похващал каквото дадат.
За себе си бдял като куче!
Крепял го едничък трудът.
Тъй пръскал си младите сили
навред по широкия свят,
но с чуждите пак като с мили
отнасял се, сякаш е брат!
И сеел здравото семе
на своите мощни гърди -
те дишали волно, но с време
му спомняли де се родил!
Тогава той плащал за хляба
и хващал обратния път.
За сбогом прошепвал: "Тъй трябва!",
и вадел на близки ликът.
Така е печелел бащата,
така се е скитал синът,
така е било за раята
в България - нашия кът!
А хубави, силни и млади
израствали нови чеда
и майката - де да ги прати? -
в чужбина пак, пак по света!
Защото тя - свидна Родина,
била векове по очи
простряна безчестна робиня,
което до днес ù личи!
Не вярваха нейните млади -
те бяха възторжен рояк! -
от себе си палеха клади
да пръснат вековния мрак.
Така е било и ще бъде,
додето планинския склон -
на името Наша пребъдност,
не стигнем и сторим
ПОКЛОН!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниела Тодорова Всички права запазени
