Nejnostt (Даниела Тодорова)
194 703
2 июн. 2012 г., 11:25

История 

  Поэзия
642 0 7

          История


                            Посвещавам на Христо Ботев
                                и всички, загинали за СВОБОДАТА
                                на БЪЛГАРИЯ

 

Нарамвал торбичката с хляба
и хващал той дългия път...
Оставали вкъщи да чакат
жена - мъж, и майка - синът.

 

Отсядал където се случи,
похващал каквото дадат.
За себе си бдял като куче!
Крепял го едничък трудът.

 

Тъй пръскал си младите сили
навред по широкия свят,
но с чуждите пак като с мили
отнасял се, сякаш е брат!

 

И сеел здравото семе
на своите мощни гърди -
те дишали волно, но с време
му спомняли де се родил!

 

Тогава той плащал за хляба
и хващал обратния път.
За сбогом прошепвал: "Тъй трябва!",
и вадел на близки ликът.

 

Така е печелел бащата,
така се е скитал синът,
така е било за раята
в България - нашия кът!

 

А хубави, силни и млади
израствали нови чеда
и майката - де да ги прати? -
в чужбина пак, пак по света!

 

Защото тя - свидна Родина,
била векове по очи
простряна безчестна робиня,
което до днес ù личи!

 

Не вярваха нейните млади -
те бяха възторжен рояк! -
от себе си палеха клади
да пръснат вековния мрак.

 

Така е било и ще бъде,
додето планинския склон -
на името Наша пребъдност,
не стигнем и сторим
                                     ПОКЛОН!

© Даниела Тодорова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??