11.07.2007 г., 10:09

История, написана с молив

853 0 8

Намерих си подкова,
казват - носела късмет,
обърнах страницата нова,
старата изхвърлих я за смет.


Днес започвам отначало -
да творя и да градя,
да запълня страницата бяла
и живота си да наредя.


Пиша със молив,
редят се нови думи
и оформя се мотив,
изречения като куршуми.


С гума във ръка
пиша, трия, пренаписвам -
аз превръщам се в съдба
и себе си сама орисвам.


Изхвърлените букви
някой със метла ще измете
и история, от мен измислена,
някога ще прочете.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Стоянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Някой беше казал "ЖИВОТЪТ НЯМА ВТОРИ ДУБЪЛ,А ДА БЪДЕМ ДОБРИ ,ЗАВИСИ ЕДИНСТВЕНО ОТ НАС!"...,много мъдър стих,Ели!
  • С гума във ръка
    пиша, трия, пренаписвам -
    аз превръщам се в съдба
    и себе си сама орисвам.

    Възхитена съм! Поздрав
  • Много ми хареса. Браво, Елица!
  • всеки сам пише съдбата си,за жалост обаче нямаме чернова,нито имаме възможност да трием - хубаво стихотворение.
  • Много хубав стих!Браво!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...