11.07.2007 г., 10:09

История, написана с молив

849 0 8

Намерих си подкова,
казват - носела късмет,
обърнах страницата нова,
старата изхвърлих я за смет.


Днес започвам отначало -
да творя и да градя,
да запълня страницата бяла
и живота си да наредя.


Пиша със молив,
редят се нови думи
и оформя се мотив,
изречения като куршуми.


С гума във ръка
пиша, трия, пренаписвам -
аз превръщам се в съдба
и себе си сама орисвам.


Изхвърлените букви
някой със метла ще измете
и история, от мен измислена,
някога ще прочете.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Стоянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Някой беше казал "ЖИВОТЪТ НЯМА ВТОРИ ДУБЪЛ,А ДА БЪДЕМ ДОБРИ ,ЗАВИСИ ЕДИНСТВЕНО ОТ НАС!"...,много мъдър стих,Ели!
  • С гума във ръка
    пиша, трия, пренаписвам -
    аз превръщам се в съдба
    и себе си сама орисвам.

    Възхитена съм! Поздрав
  • Много ми хареса. Браво, Елица!
  • всеки сам пише съдбата си,за жалост обаче нямаме чернова,нито имаме възможност да трием - хубаво стихотворение.
  • Много хубав стих!Браво!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....