Jul 11, 2007, 10:09 AM

История, написана с молив

  Poetry
851 0 8

Намерих си подкова,
казват - носела късмет,
обърнах страницата нова,
старата изхвърлих я за смет.


Днес започвам отначало -
да творя и да градя,
да запълня страницата бяла
и живота си да наредя.


Пиша със молив,
редят се нови думи
и оформя се мотив,
изречения като куршуми.


С гума във ръка
пиша, трия, пренаписвам -
аз превръщам се в съдба
и себе си сама орисвам.


Изхвърлените букви
някой със метла ще измете
и история, от мен измислена,
някога ще прочете.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елица Стоянова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Някой беше казал "ЖИВОТЪТ НЯМА ВТОРИ ДУБЪЛ,А ДА БЪДЕМ ДОБРИ ,ЗАВИСИ ЕДИНСТВЕНО ОТ НАС!"...,много мъдър стих,Ели!
  • С гума във ръка
    пиша, трия, пренаписвам -
    аз превръщам се в съдба
    и себе си сама орисвам.

    Възхитена съм! Поздрав
  • Много ми хареса. Браво, Елица!
  • всеки сам пише съдбата си,за жалост обаче нямаме чернова,нито имаме възможност да трием - хубаво стихотворение.
  • Много хубав стих!Браво!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...