История с куче
История с куче
============
Спечели смъртта. После няколко дълги години
изгубих посока и страдах без моя баща.
Бях твърде невръстна, да пия горчивото вино.
В невинното детство се вярва в невинни неща.
Аз вярвах със цялата сила на детската вяра,
че щом се помоля на Бог, ще го върне при мен.
Но всичко на тази земя става мяра за мяра,
светът по презумпция даже не е съвършен.
И аз се залутах, на прага на своята младост,
на педя земя и сред хора, смразена от студ.
По зимни пътеки събирах от чуждата радост,
по-луда изглеждах дори от кварталния луд.
Понеже мълчах, не разбираше никой какво е –
да имаш любов, а да нямаш душа да дадеш,
да имаш ръце за милувка, но нищичко свое,
да имаш сърце, ала чувствата там да презреш.
Тогава в калта ме намери кварталното куче,
с подвита опашка се спря на прегръдка от мен,
навярно за хиляден път пожелало да случи,
на онзи човек, който търсел с фенер Диоген.
Презряно от всички, то имаше обич в излишък
и щедро сърце, да спаси всяко тъжно дете.
Научи ме как и през болката с радост да дишам.
Щастлив и обичан, синът му днес с моя расте.
Цвета Иванова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цвета Иванова Всички права запазени
