История за твоите ръце

23.06.2015 г., 21:21 ч.

Поезия

506 0 0

И топло е като през пролетта,
спокойно като ранна утрин.
И този свят за мене само, знам, е.

Не мисля, че ми трябва светлина,
над тебе виждам ореола огнен.
Признаваш ли си, че ме притежаваш?

А възприятията ти шепнат в тишина,
ако не ти достигат думи, забрави ги.
Само ръцете си от мене не отделяй.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

История за твоите ръце

Свързани произведения

Коментари

Предложения