22.12.2018 г., 18:19 ч.

История за зверове 

  Поезия » Философска
381 0 0

История за зверове

 

Изяждат ме собствените ми чудовища.
Плътта и вътрешността ми гризат хищно.
Обсесивни ужаси превръщат ума в гробище.
А зверовете вдигат там тържество пищно.

 

Опитах да ги изгоня. Да си идат не пожелаха.
Опитах да ги убия. Не искаха и да пукнат.
Опитах да ги разбера. Нервите ми измряха.
Опитах да ги привлека преди да рухна.

 

Пържат ме на бавен огън. Кожата свалят.
Стискат ме за врата, бесят ме, възкресяват.
Тровят ми душата, тъпчат я, мачкат, вадят.
Съживяват ме, да могат пак да ме задушават.

 

От мозъка ми разсипан вече кръв потече.
Всеки ден агонизирам, наново полудявам.
Демонът в мен на тъмно дъно ме завлече.
Могат вечно да ме мъчат, но не и управляват.

 

 

© Лора Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??