12.10.2021 г., 23:08

Историята на едно селфи

831 0 1

Тази сутрин кака Минка
реши, че ще си прави снимка.
У Фейс-а профилна да качва,
че лайковете да покачва.
Нали сега е тъй модерно
от кенефа селфи ежедневно.
Тенденция във модата това е
и всеки инфлуенсър туй го знае!
Селфи яко ще си барне,
който види - да припадне.
Но първо ще се разкраси,
че Света да удиви!
Маже гримове юнашката
с на баща ѝ маламашката.
Фон-дьо-тен-и си разстила,
всички бръчки ги покрива.
Тъй майсторски го тя направи,
че един шпакловчик завидя ѝ!
Джуките напред издава
със молив ги очертава.
Червило ярко тя им и сложи
и със гланц ги мина тоже.
Светят те във тъмното сега
точно кат на бабуин г*за!
Нови мигли залепи, 
със спирала ги покри.
Толкоз дълги ги направи,
после взе, че завъртя ги.
Чак до веждите ѝ те опряха,
и заприличаха на стряха.
Лястовичка мигом долетя,
сви гнездо отдолу тя.
Остана Минка косата да оправи.
50, 60 екстеншъна постави.
Нави ги после в стилен кок
и заприлича на булгод.
Тръгна роклята да слага.
Но за голяма нейна изненада
роклята по-тясна бе със три размера.
Как, по дяволите, ще да облече я?
Поседя така замислено за час.
После цялата намаза се със мас.
Роклята привърза към леглото.
Засили се и скочи от високо.
Изпука шевът, леглото се премести,
но Минка в роклята успя да се намести.
Странна гледка беше отстрани - 
все пак със мрежа кит не се лови!
Телефонът бързо си извади.
Изпод роклята г*за подаде.
Засне се в поза причудлива -
като че да беше легнала в коприва.
Към екрана си погледна после тя
и от възхищение направо онемя.
Как толкоз много красота
в тъй малка снимка се побра?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Слави Комитов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...