24.01.2013 г., 10:23

Иван Глупака и късметът

1.1K 0 3

 

ИВАН ГЛУПАКА И КЪСМЕТЪТ

 

         (Съвременна приказка)

 

“В далечно царство някога отдавна

живеел мъдър цар със двама сина...”

Това е стара приказка забавна,

запомнена от детските години.

 

“Когато много остарял, човекът

един ден се простил със синовете,

по шепа злато им подал и рекъл:

– Момчета, след късмета си вървете!

 

Когато го намерите – тогава

елате тук при мен, за да отсъдя

кому имот и царство да оставя

и кой от вас наследник да ми бъде!”

 

От детството си приказката зная,

но от тогава толкоз време мина,

че съм забравил как ù беше краят –

та аз съм на шейсет и шест години!

 

Пък и защо ми е да ви повтарям

измислени истории, когато

аз зная истинска – не толкоз стара,

за друг баща и за близнаци-братя...

 

Бащата нямал царство и палати,

не дал пари за път на синовете,

но както оня цар и той ги пратил

да гонят... кой – Михаля, кой – късмета...

 

Забравил съм сега, след толкоз време,

кой царски син бил увенчан с корона.

Но щом си принц, какъв ти е проблемът –

не ти късмета търсиш – той те гони!

 

Не си ли принц, години ще се скиташ

– проклетият късмет тъй бързо бяга!

Но синовете били упорити –

с коматче хляб и дрянова тояга

 

перце да си отскубне всеки сварил

от пъстрата опашка на късмета,

и вече побелели, вече стари,

завърнали се в къщи синовете.

 

Баща им бил отдавна само спомен,

но те не чакали от него нищо –

след ветровете по света огромен

привличало ги старото огнище.

 

Поседнали, разказали си всичко –

нали човек с късмета си се хвали;

единият държал една торбичка,

пред другия стояли два чувала.

 

Внимателно, спокойно, без да бърза,

тъй както на мъдреца е присъщо,

единият чувалите развързал –

и светнала прихлупената къща.

 

В чувалите, препълнени догоре,

хиляда истини били събрани –

човекът скитал цял живот сред хората

и трупал мъдрост, и събирал знания.

 

Побутнал вторият с ботуш чувала,

торбичката изсипал на земята

и къщата по-ярко заблестяла –

търкулнали се бисери и злато.

 

Събрал човекът всичко разпиляно –

по-малко помъдрял, но пък по-весел:

единият се връщал със имане,

но другият богатство бил донесъл.

 

Било по залез, време за вечеря,

а двамата били еднакво гладни;

отчупил първият от хляба черен,

а вторият от смях едва не паднал.

 

– Я тръгвай! – рекъл. – Кръчмата ни чака.

За хлебеца ли цял живот събира?

Побързай, че сега ще падне мракът!

Щом нямаш мъни – ще те спонсорирам...

 

 

Безброй години има от тогава –

дали са живи двамата близнака?

Едното име вече съм забравил,

но помня другото – Иван Глупакът.

 

Кой кой е ми е трудно да говоря –

знам името, не помня точно брата...

 

Разказах ви съвременна история –

оправяйте се вие с имената!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Чернев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Осъвременяването на приказката,не я прави по-малко актуална,Вальо!
    Старите огнища имат нужда и от имане,и от богатство,стига и двете да ги разпределя иманярът.
    Поздрав и от мен!
  • Дали е приказка, или притча, не знам, но поуката е за всички ни!!!
    Благодря ти, Маестро!
  • Ха! Пазителят на книжовността е допуснал толкова елементарни грешки в граматичните словоформи??? Вулгаризирате изказа си, драги!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...