Jan 24, 2013, 10:23 AM

Иван Глупака и късметът 

  Poetry
942 0 3

 

ИВАН ГЛУПАКА И КЪСМЕТЪТ

 

         (Съвременна приказка)

 

“В далечно царство някога отдавна

живеел мъдър цар със двама сина...”

Това е стара приказка забавна,

запомнена от детските години.

 

“Когато много остарял, човекът

един ден се простил със синовете,

по шепа злато им подал и рекъл:

– Момчета, след късмета си вървете!

 

Когато го намерите – тогава

елате тук при мен, за да отсъдя

кому имот и царство да оставя

и кой от вас наследник да ми бъде!”

 

От детството си приказката зная,

но от тогава толкоз време мина,

че съм забравил как ù беше краят –

та аз съм на шейсет и шест години!

 

Пък и защо ми е да ви повтарям

измислени истории, когато

аз зная истинска – не толкоз стара,

за друг баща и за близнаци-братя...

 

Бащата нямал царство и палати,

не дал пари за път на синовете,

но както оня цар и той ги пратил

да гонят... кой – Михаля, кой – късмета...

 

Забравил съм сега, след толкоз време,

кой царски син бил увенчан с корона.

Но щом си принц, какъв ти е проблемът –

не ти късмета търсиш – той те гони!

 

Не си ли принц, години ще се скиташ

– проклетият късмет тъй бързо бяга!

Но синовете били упорити –

с коматче хляб и дрянова тояга

 

перце да си отскубне всеки сварил

от пъстрата опашка на късмета,

и вече побелели, вече стари,

завърнали се в къщи синовете.

 

Баща им бил отдавна само спомен,

но те не чакали от него нищо –

след ветровете по света огромен

привличало ги старото огнище.

 

Поседнали, разказали си всичко –

нали човек с късмета си се хвали;

единият държал една торбичка,

пред другия стояли два чувала.

 

Внимателно, спокойно, без да бърза,

тъй както на мъдреца е присъщо,

единият чувалите развързал –

и светнала прихлупената къща.

 

В чувалите, препълнени догоре,

хиляда истини били събрани –

човекът скитал цял живот сред хората

и трупал мъдрост, и събирал знания.

 

Побутнал вторият с ботуш чувала,

торбичката изсипал на земята

и къщата по-ярко заблестяла –

търкулнали се бисери и злато.

 

Събрал човекът всичко разпиляно –

по-малко помъдрял, но пък по-весел:

единият се връщал със имане,

но другият богатство бил донесъл.

 

Било по залез, време за вечеря,

а двамата били еднакво гладни;

отчупил първият от хляба черен,

а вторият от смях едва не паднал.

 

– Я тръгвай! – рекъл. – Кръчмата ни чака.

За хлебеца ли цял живот събира?

Побързай, че сега ще падне мракът!

Щом нямаш мъни – ще те спонсорирам...

 

 

Безброй години има от тогава –

дали са живи двамата близнака?

Едното име вече съм забравил,

но помня другото – Иван Глупакът.

 

Кой кой е ми е трудно да говоря –

знам името, не помня точно брата...

 

Разказах ви съвременна история –

оправяйте се вие с имената!

 

 

© Валентин Чернев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Осъвременяването на приказката,не я прави по-малко актуална,Вальо!
    Старите огнища имат нужда и от имане,и от богатство,стига и двете да ги разпределя иманярът.
    Поздрав и от мен!
  • Дали е приказка, или притча, не знам, но поуката е за всички ни!!!
    Благодря ти, Маестро!
  • Ха! Пазителят на книжовността е допуснал толкова елементарни грешки в граматичните словоформи??? Вулгаризирате изказа си, драги!
Random works
: ??:??