Застинала на прага, празнота стаена чака, някак все още неразкрита, подмолно упорита... Един звън все още я задържа, един ритъм я разсейва, не, че прагът е бариера, но достойнство страхът също притежава...! Може би това е милосърдие, гилотина, от която не боли, миг, в който времето нажежено спира, за да погледне с огледална вяра дъгата многолика, но без дъжд и молитвата е сива, неучтива...! Все още пулсът я спасява, дърпа, саботира, а онзи шепот направо я влудява, как да чака така, застинала на прага... и защо ли повече да отлага -там я очаква примирена, съвършено посребрена - на друг самотата още по-красива...!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.