Из цикъла"Дракон,Слънце и Луна"

Застинала на прага, празнота стаена чака,
някак все още неразкрита, подмолно упорита...
Един звън все още я задържа,
един ритъм я разсейва,
не, че прагът е бариера,
но достойнство страхът също притежава...!
Може би това е милосърдие,
гилотина, от която не боли,
миг, в който времето нажежено спира,
за да погледне с огледална вяра дъгата многолика,
но без дъжд и молитвата е сива, неучтива...!
Все още пулсът я спасява, дърпа, саботира,
а онзи шепот направо я влудява,
как да чака така, застинала на прага...
и защо ли повече да отлага -там я очаква примирена,
съвършено посребрена - на друг самотата още по-красива...!