24.04.2020 г., 17:05

Из " Дневникът на Арти " - част Втора, 13

894 0 0

Житейски терзания 13
...
Знаете как е в извънредно положение,
чистим, бършим - 
дезинфекцията вършим, 
някое - друго упражнение -
гимнастика по усмотрение. 
"Не влизай, Арти!" -
мама честичко ми го повтаря,
в стаята на брат ми забранява,
килим от косми трудно се оправя.
Но сутринта, когато ни събужда,
тича и подскача,
преградата прескача, 
подире й подрипкам 
през скейт-а преминавам,
цунки на детето давам...
После училището почва.
Денят ни се проточва.
Започвам да мечтая за ваканция,
но не такава, а на Камчия.
Да сме здрави, пак да ходим на море,
носталгия по дивото зове.
Представям си ме на колата, 
зад мама съм, шофьорката позната...
Ох, унесох се,
пренесох се
в мислите горещи,
а отвън върлуват вирусните пещи.
Докато съм спал,
след това - прозял
дали съм поузрял ?!
Над главата - спуснати ресни,
стават ли за маска?! - Да се употреби!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимира Генева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...