...
Трябва здраво да похваля
наша баба Кулинара,
всичко в кухнята й се отдава 
и на вкус се получава.
Баници върти през ден,
само с мама ги ядем,
после пълним тлъстите дупета,
питаме се: "Що сме станали свинета?!"
Семейството ми сяда на дивана,
вечеря ще се слага на масата голяма.
На първа линия съм там,
за да се наям, 
нямам капка срам.
От всеки искам хапка,
храната в мойта купичка - 
не ми е сладка.
Искам супичка!
"Чуждата кокошка - патка"-
нали така се казва...
Детето, от съседите, пък, той намазва.
Ходи честичко у тях на гости,
хапва си стабилно, а у нас е в пости. 
Споделям своето блаженство -
другото дете го позабравят,
на мойта личност дългичко се наслаждават.
Галят плюшените ми уши,
погледът го заковавам с глезени очи.
Обожаван съм от всички вкъщи,
само за едно "народа" ми се мръщи,
салфетката не мога да уцеля,
тъкмо дупето нагласям - ха да се прицеля
и пада между процепа на бан'ската врата,
бързо се изнасям, че такава миризма...
Уф, къде отново да се скрия,
че ще има пак кория...
Много съм се понаял,
вода - почти не пия,
после : " Що не си пикал?"
Ами, в приказки съм се олял...