Споделено в личен план, 3
...
Липсваш ни!
Предателство е малко да се нарече...
Без теб, момче,
почивката ни не върви добре...
Заключихме за ден сърцето,
за да не ни боли,
упрекваме се, заедно с детето,
очите ни са пълни със сълзи.
Оправданията са излишни,
че сме на оглед в тази шир,
ваканцията на места предишни
ни печели, търсещите свобода и мир.
Шумът на нас не ни приляга,
разходки всред купон и врява,
безумната ориенталщина и простотийска сган,
сякаш озовахме се в капан.
Преди да се отправим към града
(едва ли заслужава селцето морско
чак така Китен
да го нарека)
следях по камери на живо,
да видя кученце игриво,
да знам, че се допускат на брега.
Уви,
как не забелязах по-преди?!
Пълно е с ретривъри на плажа,
къмпинга красят, да кажа.
Щеше ти на воля да си плуваш,
да подгонваш речни чайки, без да ги ловуваш...
И в хотела стаята предвидена - гледка към гората,
няма ги комарите, наслада ни е тишината.
Ех, момче, момче,
малко ще е да ти кажем: Извинявай!
На планината ще си с нас, поне,
да мине малко време, отсега си знай-
ще има и за теб едно море!