"Из хроники на Прокълнатия град"
"Из хроники на Прокълнатия град"
...нощта кратка не е,
сенки мамеха душите,
и града голям свой свят твореше,
за мъртвите театър той строеше.
И всичко в кръв се обагря на края,
смях разкъсва устните безгластни,
попаднали в поредния капан,
на овации без край, жадни за безкрайни танци.
Поклони се и танцувай на тази сцена,
пред тълпата си двуличник ням,
ала трупа в килера не ракривай,
той ще си остане приятел верен за из път..
Нямаш минало, нямаш бъдеще дори,
затова не спирай да ридаеш пред мъртвата Луна.
Не трий кръвта, изгаряща мъртвото лице, а се изправи,
готов за още тази нощ, изгубен в
...в прокълнатия град.
Всичко е игра на усмивки студени,
нека ръката ти не трепва, знаеща цената,
когато огъня очите изпълни
и писъци обгърнат... прокълнатия град.
Ако се страхуваш от смърта, бъди нейн вестител,
виж искрата, вехнеща в чуждите очи,
питащи безкрай защо. Замълчи, не отговаряй,
защото нежна е нощта, покажи им малко топлина.
Онаси разпадаща се мисъл е твоята цел,
онзи разпадащ се ден, онази безкрайна нощ,
но е твърде късно да потеглиш, сцената зове,
завесите се вдигат и нещо в теб без отговор умира .
Излизаш с усмивка, отново си готов,
вече не можеш да спреш,
театъра те иска, прелъстен си
каква тъга, но си звезда в....
....Прокълнатия град..
...нощта кратка не е,
сенки мамеха душите,
и града голям свой свят твореше,
за мъртвите театър той строеше.
И всичко в кръв се обагря на края,
смях разкъсва устните безгластни,
попаднали в поредния капан,
на овации без край, жадни за безкрайни танци.
Поклони се и танцувай на тази сцена,
пред тълпата си двуличник ням,
ала трупа в килера не ракривай,
той ще си остане приятел верен за из път..
Нямаш минало, нямаш бъдеще дори,
затова не спирай да ридаеш пред мъртвата Луна.
Не трий кръвта, изгаряща мъртвото лице, а се изправи,
готов за още тази нощ, изгубен в
...в прокълнатия град.
Всичко е игра на усмивки студени,
нека ръката ти не трепва, знаеща цената,
когато огъня очите изпълни
и писъци обгърнат... прокълнатия град.
Ако се страхуваш от смърта, бъди нейн вестител,
виж искрата, вехнеща в чуждите очи,
питащи безкрай защо. Замълчи, не отговаряй,
защото нежна е нощта, покажи им малко топлина.
Онаси разпадаща се мисъл е твоята цел,
онзи разпадащ се ден, онази безкрайна нощ,
но е твърде късно да потеглиш, сцената зове,
завесите се вдигат и нещо в теб без отговор умира .
Излизаш с усмивка, отново си готов,
вече не можеш да спреш,
театъра те иска, прелъстен си
каква тъга, но си звезда в....
....Прокълнатия град..
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пламен Йовчев Всички права запазени
