Sirius
Това ли сме ние...заключили сърцата си в капан от лъжи...прозрели самотата в утрешния ден... горчива...и сладка в безкрайния дъжд от сълзи.Острието блестящо в мисълта...галещо сетивата... последната крачка към нощта...една роза изгаря ръката и белязва пътя водещ към молитвата дръзка на ръцете вплетени насред края на света.Затвори очи...без мечти няма дихание... докосни тази врата...отвъд нея е всичко... и само напред продължавай....сред прах и сълзи там където смеха е...последния ключ към вечността.Едно падащо листо от зеленина и отмиращ живот... търсена нежност нашепва вятъра в косите...но до утре ти ще си отидеш като спомен бледнеещ зад мен.Стъпки в мрака...глас изпълнен с вечна светлина....и това ще отмине...добротата е ключът без пазител,който копнееш да докоснеш с устни.Заключи мрака зад стени от болка...и от светлината отстъпи без да питаш как.... не вдишвай този аромат на есен...в невиност се обгърни и запази това наметало за из път когато тръгнеш прокуден от Съдбата.
Избрани произведения
110 резултата
Питам те защо...
сърцето ми уби...
Дори след толкова години
сянка съм отново в свят от сивота.
Питам те защо... ...
  1113 
Къде си... само тишина ли чувствам...?
Мъртъв хлад в лицето...
В свят на сенки без лица озовах се,
захвърлен от черна Буря,
единствен със лице... и туптящо сърце... ...
  987 
  1743  14 
Да се срути Кулата от вечност...
достатъчна е дума една,
Бог от теб да се извърне,
да помръкне деня...
нощта в храм да се превърне... ...
  1056 
Мислех си за хоризонта далечен...
Защо е в копнежи... облечен...
За човека вечен... непонятен...
От красота и лилаво... изваян...
а съмнението, носещо корона... ...
  1084 
Предложения
: ??:??