15.02.2020 г., 21:07

Избави ме за да Те хваля

1K 0 0

Бях паднал в яма при гадините долни. Лазеха по мен търсейки

към душата ми вход. Тогава дъжда падна, небето се затвори. 

Дори лъч светлина не ме достигна, но аз знаех, че Си тук.

Земята се разтрепери и морето се разбунтува, а аз издигнах 

мощен глас: Свят Си Господи! Тогава Ти ме грабна, спаси ме и

ме избави. Постави ме да Те хваля. Ти беше там за мен и аз бях

там за Теб. Не исках деня да свършва за да Те хваля и Ти издигна 

слънцето в постоянен изгрев. Твоята милост ме спаси, защото аз

съм никой. Ти благоволи любовта Си да дариш. Нека Твоето щастие

не спи и нежно да ме зарази. Там където птицата лети, мен ме

постави, за да бъда близо до Теб, за да бъда вечно с Теб. Усещам как

кръвта ми започва да кипи и как сърцето ми яростно плени.

Никой и нищо не може да ме спре да Те хваля Тебе Царю!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Аню Р. Москов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...