Насити ли те сладостта на този плод?
Да, забранения, към който ти посегна!
В покварата от лекия живот,
ти, клетвата любовна пренебрегна.
Щастлива ли си от това, че ми е зле?
Забравил щастие във ужаса замръзнах...
Бездънно давя се във болката море
и като камък аз към дъното се плъзнах!
Ще те обрули ли и теб такава хала?
И мислите ти - есенни листа
на другия душата си раздала?
Ще бродиш, за да търсиш радостта!
Избрал бях Теб!
Ти, другия избрала
ще теглиш пак на избора хомота.
Покрий ме с креп,
за мен е всичко в бяло!
Като поток изтича между нас животa.
© Ангел Милев Всички права запазени