13.10.2007 г., 21:48

ИЗБОР

1.1K 0 11
ИЗБОР

Когато дяволът потропа на вратата ти:
отвори му
и го покани.
Изпий неколкократно дозата на дрогата,
примесена с човешка плът,
с пари...
И измени на себе си и на останалите,
които те обичат
и боготворят.
Завиждай им,
обиждай ги,
хули ги,
стигни до дъното
и искай мъст.
В калта се овъргаляй
докато тресавището
погълне и последния ти пръст,
забравил, че самоубийците
във вечността
ще гонят своя кръст...

А колко просто е да не отваряш
макар и толкова бедняшката врата.
И чаша милост да отпиеш
в компанията на Любовта.

13.10.2007


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Силвия Андреева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...