Oct 13, 2007, 9:48 PM

ИЗБОР

  Poetry
1.1K 0 11
ИЗБОР

Когато дяволът потропа на вратата ти:
отвори му
и го покани.
Изпий неколкократно дозата на дрогата,
примесена с човешка плът,
с пари...
И измени на себе си и на останалите,
които те обичат
и боготворят.
Завиждай им,
обиждай ги,
хули ги,
стигни до дъното
и искай мъст.
В калта се овъргаляй
докато тресавището
погълне и последния ти пръст,
забравил, че самоубийците
във вечността
ще гонят своя кръст...

А колко просто е да не отваряш
макар и толкова бедняшката врата.
И чаша милост да отпиеш
в компанията на Любовта.

13.10.2007


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Силвия Андреева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...