Oct 13, 2007, 9:48 PM

ИЗБОР

  Poetry
1.1K 0 11
ИЗБОР

Когато дяволът потропа на вратата ти:
отвори му
и го покани.
Изпий неколкократно дозата на дрогата,
примесена с човешка плът,
с пари...
И измени на себе си и на останалите,
които те обичат
и боготворят.
Завиждай им,
обиждай ги,
хули ги,
стигни до дъното
и искай мъст.
В калта се овъргаляй
докато тресавището
погълне и последния ти пръст,
забравил, че самоубийците
във вечността
ще гонят своя кръст...

А колко просто е да не отваряш
макар и толкова бедняшката врата.
И чаша милост да отпиеш
в компанията на Любовта.

13.10.2007


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Силвия Андреева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...