Поглеждам навън и виждам красотата на деня,

поглеждам във теб и виждам друга красота,

поглеждам навън и се радвам на смеха,

поглеждам във теб и виждам нея - любовта.

Поглеждам към небето и вижадам безмълвните звезди,

поглеждам към теб и виждам красотата на мълчанието,

поглеждам към небето и виждам пламък да гори,

поглежам към теб и виждам огън на желанието.

Поглеждам към земята и виждам цъфналото цвете,

поглеждам към теб и виждам - очите ти говорят,

поглеждам към земята и виждам животът във нозете,

поглеждам към теб и виждам как със себе си аз споря:

да те обичам повече или пък безгранично много,

да те прегърна силно или да ме прегърнеш ти,

да ти се усмихна нежно, или пък малко строго,

да те дарявам със целувки, или да те оставя да заспиш?