4.07.2007 г., 8:24

Избор

596 0 0
 

Поглеждам навън и виждам красотата на деня,

поглеждам във теб и виждам друга красота,

поглеждам навън и се радвам на смеха,

поглеждам във теб и виждам нея - любовта.


Поглеждам към небето и вижадам безмълвните звезди,

поглеждам към теб и виждам красотата на мълчанието,

поглеждам към небето и виждам пламък да гори,

поглежам към теб и виждам огън на желанието.


Поглеждам към земята и виждам цъфналото цвете,

поглеждам към теб и виждам - очите ти говорят,

поглеждам към земята и виждам животът във нозете,

поглеждам към теб и виждам как със себе си аз споря:


да те обичам повече или пък безгранично много,

да те прегърна силно или да ме прегърнеш ти,

да ти се усмихна нежно, или пък малко строго,

да те дарявам със целувки, или да те оставя да заспиш?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милена Петкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...