irena8519 (Ирена Петрова)
24 0
4.09.2009 г., 15:18 ч.

Избор 

  Поезия » Любовна
490 0 2

 

Сега е мой ред да избирам,

 сега е мой ред да реша,

 на ръба на пропастта се намирам

 и не знам накъде да вървя.

 

 Ти не казваше накъде ще ме водиш,

аз ти подадох смело ръка

 и, когато стигнахме до края,

 ти ме остави да скачам сама.

 

 Не се страхувам да скоча,

 не ме е страх от смъртта,

страх ме е, че не знам какво ме очаква,

 страх ме е да не остана сама.

 

 Страхувам се при тебе да се върна,

 страхувам се да не сгреша,

 страхувам се дори да те прегърна,

 страхувам се... и аз не знам докога.

 

Иска ми се пак да те видя,

 иска ми се да мога да ти простя,

 искам всичко да си върна,

 искам, но дали ще сгреша.

 

 Дали да не погледна надолу,

защо да не рискувам сега,

животът със нас си играе,

защо да не си поиграя с него и аз...

 

 В пропастта смело ще скоча,

ще рискувам всичко досега,

 пък, дори нищо да не се получи,

ще продължа пътя си сама.

© Ирена Петрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Не рискувай!Не си заслужава!Поздрави!
  • Избрала си да се довериш, а вероятностите са непредвидими.

    "Де ще стигнем, кога зазори?
    Този път накъде лъкатуши?
    .........................
    - Ти не знаеш? Аз също не знам -
    но води ме, води ме натам!"

    Елисавета Багряна
Предложения
: ??:??