Отворени очи, преглеждат дръзки спомени,
загубени стенания и низ от приказки за щастие.
Не си заспал дори, връхлитат те илюзии,
сумрачен порив или миг от нежно наказание.
А стискаш камъче, от мрамора в душата си,
сдобил си себе си с мечти и откровение за бъдеще,
не си живял достатъчно, помита тебе времето,
сегашно-минало или пък има друго бъдеще?
Избра ли?
Ти кога ще поумнееш?
Кога ще вземеш себе си в ръце?
И как ще се изтеглиш, сам ти, за косата? ...