Избор

17.02.2012 г., 22:11 ч.

Поезия » Философска

600 0 2

Избор

Във полирана чаша, приятелю стари,

аромата след дъжд от дъгата отлей.

Закрепи го със ехо на тъжни китари

и усмивки със радост във кръг разпилей.

И прашинка от светлата лудост сложи,

от онази, която ни прави човеци.

Да не може обида в сърце да лежи,

посоли с благородство от мъдри поети.

Завихри с неразумна Любов на вълни,

но вземи от онази, в зениците с влага.

Със задъхваща радост до ръб запълни,

щом любими очи те посрещат на прага.

И на мънички глътки, полека отпивай

от Безкрая изпратен свежителен дъх.

Сподели със приятели, кода не скривай,

да остане бокалът запълнен със връх.

Преди миг – безтегловен във сънни полета.

Ускорява сега Загрубелият диск...

За да имам от всичко ще гоня на пéта.

А с полирана чаша поема се риск...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

fervor (fervor)

2012-02-17T22:18:52+02:00

За първи път чета твое стихотворение.Мога да кажа , че се е получило чудесно, за което имаш и моите поздравления!Харесах!Браво!
doreto66 (Дора Павлова)

2012-02-17T22:11:57+02:00

добър избор! добро стишие!