Избор
Избор
Във полирана чаша, приятелю стари,
аромата след дъжд от дъгата отлей.
Закрепи го със ехо на тъжни китари
и усмивки със радост във кръг разпилей.
И прашинка от светлата лудост сложи,
от онази, която ни прави човеци.
Да не може обида в сърце да лежи,
посоли с благородство от мъдри поети.
Завихри с неразумна Любов на вълни,
но вземи от онази, в зениците с влага.
Със задъхваща радост до ръб запълни,
щом любими очи те посрещат на прага.
И на мънички глътки, полека отпивай
от Безкрая изпратен свежителен дъх.
Сподели със приятели, кода не скривай,
да остане бокалът запълнен със връх.
Преди миг – безтегловен във сънни полета.
Ускорява сега Загрубелият диск...
За да имам от всичко ще гоня на пéта.
А с полирана чаша поема се риск...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Николай Начев Всички права запазени
