pepipetkova (Преслава Петкова)
22 7
24.09.2013 г., 22:43 ч.

Избор 

  Поезия » Друга
490 0 2

Виждам го в далечината,
смътно, малко петънце
и протягам си ръката
да го взема ме зове.
Но какво е не разбирам,
много е далече то,
не е ясно дали не е
нещо зло или добро.
В миг замислих се смутено,
трябва ли да чакам аз,
то да дойте тук при мене
или там да ида в час.
Всеки си избира пътя,
но животът е суров,
ще ти донесе сполука
или ще те спусне в някой ров.
Затова преследвай смело
свойто малко петънце,
щом видял си, че умело
те приканва и зове.
Само тъй ти ще сполучиш,
ще си сигурен пилот,
ще грешиш и ще се учиш,
сам чертаеш си „Живот”.

© Преслава Петкова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??