24.09.2013 г., 22:43

Избор

704 0 2

Виждам го в далечината,
смътно, малко петънце
и протягам си ръката
да го взема ме зове.
Но какво е не разбирам,
много е далече то,
не е ясно дали не е
нещо зло или добро.
В миг замислих се смутено,
трябва ли да чакам аз,
то да дойте тук при мене
или там да ида в час.
Всеки си избира пътя,
но животът е суров,
ще ти донесе сполука
или ще те спусне в някой ров.
Затова преследвай смело
свойто малко петънце,
щом видял си, че умело
те приканва и зове.
Само тъй ти ще сполучиш,
ще си сигурен пилот,
ще грешиш и ще се учиш,
сам чертаеш си „Живот”.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Преслава Петкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...