Избягах. Ще се върна...
Заспиваш ли?
Опитвам да те вдъхна -
повиках вятъра, погалил вечерта.
Събудих те,
прости!
Защо настръхна?
Опари се на въглен, тлеещ в пепелта!...
Какво шептиш?
Не чувам, повтори ми!
Сънувал си, че с мен си полетял?!
Не, мили мой,
далече съм!
Заминах.
Оставих те при нея, беше ослепял.
Лежа във сянката на палма под луната.
Далечен морски бряг ме приюти в нощта
и в пясъчната самота,
упреквайки съдбата,
разтварям болката -
вълна подир вълна...
Да, избягах. Ще се върна - стига да е жива любовта...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надя Всички права запазени
Но пак бива 
