Dream66 (Надя) Dream66 (Надя)
13
May 15, 2010, 1:12 AM

Избягах. Ще се върна...

  Poetry
1.6K 0 10

 

 

Заспиваш ли?

Опитвам да те вдъхна -

повиках  вятъра, погалил вечерта.

Събудих те,

прости!

Защо настръхна?

Опари се на въглен, тлеещ в пепелта!...

 

 

Какво шептиш?

Не чувам, повтори ми!

Сънувал си, че с мен си полетял?!

Не, мили мой,

далече съм!

Заминах.

Оставих те при нея, беше ослепял.

 

 

Лежа във сянката на палма под луната.

Далечен морски бряг ме приюти в нощта

и в пясъчната самота,

упреквайки съдбата,

разтварям болката -

                                   вълна подир вълна...

 

 

Да, избягах. Ще се върна - стига да е жива любовта...

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надя All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0