May 15, 2010, 1:12 AM

Избягах. Ще се върна...

  Poetry
1.6K 0 10

 

 

Заспиваш ли?

Опитвам да те вдъхна -

повиках  вятъра, погалил вечерта.

Събудих те,

прости!

Защо настръхна?

Опари се на въглен, тлеещ в пепелта!...

 

 

Какво шептиш?

Не чувам, повтори ми!

Сънувал си, че с мен си полетял?!

Не, мили мой,

далече съм!

Заминах.

Оставих те при нея, беше ослепял.

 

 

Лежа във сянката на палма под луната.

Далечен морски бряг ме приюти в нощта

и в пясъчната самота,

упреквайки съдбата,

разтварям болката -

                                   вълна подир вълна...

 

 

Да, избягах. Ще се върна - стига да е жива любовта...

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надя All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...