Изчадие
Обърни се, върви си по-бързо във ада.
Иди сред подобни на тебе създания.
Пий кръв човешка, пробождай очи,
храни се с омраза и чужди страдания.
Как си излязла от черното царство,
кой е забравил да тръшне вратата...
Защо не познах в теб гласа на лукавия,
защо не се вгледах в кръвта по устата...?
Срути моя свят и отрови мечтите ми.
Надеждите всички изкла ги пред мене.
Останах без сянка дори, но човешкото
от мен не успяваш все още да вземеш.
Прощавам ти, бедно, проклето създание!
Сега си върви, забрави, че ме има.
И нека заключват вратите ви здраво,
и всяка врата да я пазят по трима.
Царю на ада, принце прокуден,
твойте създания тук са опасни.
Където преминат, цветята повяхват.
Дръж ги с вериги, че свят ще погасне.
Иди сред подобни на тебе създания.
Пий кръв човешка, пробождай очи,
храни се с омраза и чужди страдания.
Как си излязла от черното царство,
кой е забравил да тръшне вратата...
Защо не познах в теб гласа на лукавия,
защо не се вгледах в кръвта по устата...?
Срути моя свят и отрови мечтите ми.
Надеждите всички изкла ги пред мене.
Останах без сянка дори, но човешкото
от мен не успяваш все още да вземеш.
Прощавам ти, бедно, проклето създание!
Сега си върви, забрави, че ме има.
И нека заключват вратите ви здраво,
и всяка врата да я пазят по трима.
Царю на ада, принце прокуден,
твойте създания тук са опасни.
Където преминат, цветята повяхват.
Дръж ги с вериги, че свят ще погасне.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Николай Николов Всички права запазени
