Изчакай само още миг...
Бях се унесла за момент,
мислех си за теб,
изчакай само още миг,
легни и силно ме притисни,
усещам ритъм на сърце
и топлина от мощта на твоите ръце,
от силата ти всичко
в мен изтръпва,
започва от косите ми,
по цялото ми тяло,
и спира там, на границата,
сън ли е това,
или сбъдната мечта...
Ти ще си отидеш,
и двамата го знаем,
но остани само още малко
и запомни момента,
тъй както аз ще пазя
един прекрасен спомен,
че съм била тук
и не със някой друг,
а с теб... моята любов...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виктория Михайлова Всички права запазени
