9.09.2013 г., 7:24

Издаване на книга

1.9K 0 8

Стихове, моите стихове!...

Колко за том да напиша? –

мислите, римите сприхави

за да нанижа на шиша.

 

После с бръснач да загладя,

в бавен, тих огън да сложа

и – както кестени вадя –

хвърлям в краката на Бога.

 

Стъпва ли той по пантофи

без дори пръст да опари,

давай готовите строфи

повече без коментари!

 

Виждаш: редакторът кима,

гък не отронва критика.

Книга – на всички любима.

Аз съм си същата... тиква.   

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...