4.11.2005 г., 21:08 ч.

Издигане 

  Поезия
732 0 0

Да чувстваш, че вятърът те вдига
над тихите поляни зелени,
светлината в тебе се повдига,
капки роса тревата облели.

Без да спреш се молиш на вятъра:
-Повдигай ме нагоре, повдигай!
Отправяш се и към екватора
топлината от там ти събирай.

Една околосветска разходка
се отразява добре на човек,
тъй като е и открил находка-
най-възторженото от минал век.

Но възторга той няма да пази
ами ще бърза да го сподели.
Щастливецът всичко показа
светнаха ведно, заискряха очи.

© Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??