Nov 4, 2005, 9:08 PM

Издигане 

  Poetry
837 0 0

Да чувстваш, че вятърът те вдига
над тихите поляни зелени,
светлината в тебе се повдига,
капки роса тревата облели.

Без да спреш се молиш на вятъра:
-Повдигай ме нагоре, повдигай!
Отправяш се и към екватора
топлината от там ти събирай.

Една околосветска разходка
се отразява добре на човек,
тъй като е и открил находка-
най-възторженото от минал век.

Но възторга той няма да пази
ами ще бърза да го сподели.
Щастливецът всичко показа
светнаха ведно, заискряха очи.

© All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??