ИЗГАРЯЙ МЕ...
Разлей се ти във вените ми като вино,
аз, жадно вкусвайки те, да те пресуша....
И лумва всичко и беснее немислимо,
в кръвта ми болката не отшумя!....
Опиянявай ме... за миг не ме жали
и стига с корист ме наказвай.
Гали ме с длани огнени, пали!!!
За сетен път страстта - доказвай!
Оставяш ме безпаметна във вечността
и милост нямаш, а и защо ли?!
Поробваш ме със силата на любовта
неистово, очите ми са ослепяли...
Съдираш ме със всеки вик,
отронващ се от устните ми зажадняли,
копнеещи за онзи вечен миг,
от безутешност оскотяли...
Разлей се ти във вените като отрова,
не ме жали, разкъсай ме до край!!
И да въздъхна... аз да не мога
по теб от лудост, до безкрай!!!!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деси Инджева Всички права запазени
Хареса ми! Поздрави, Деси!
