Като кожа си,
затова ме болиш,
във стената
когато се удрям.
Като кожа на бебе -
гориш
от изгаряне само със думи.
Като кожа,
която мълчи,
а ланугото
тихо настръхва.
От пробождане само с очи
прокървява,
разпъвана в тъпан.
Като кожа,
която тупти
и с Ботокс инжектирам
с надежда
да забрави да тръгне,
уви,
след протритата своя
одежда.
© Павлина Гатева Всички права запазени