Валери_Станков (Валери Станков)
1406 947
23.01.2024 г., 18:28 ч.

Изговорени мълчания 

  Поезия
182 1 3

ИЗГОВОРЕНИ МЪЛЧАНИЯ

 

... да гледаш малко отстрани,

когато другите говорят,

и да мълчиш по цели дни –

като в решетъчен прозорец,

 

да чуваш своя глас и смях

над непреминатата пустош,

в която думите са страх

и малък повод за изкуство,

 

да скиташ – сам, пиян, проклет –

из своя безсловесен Лувър,

навярно Господ е поет,

забравил вече да римува,

 

в мълчания, обвити в дим –

и в тях – със своята лулица,

на теб ти е необясним

смехът след тъпото на вица,

 

говоренето – вятър в степ,

наливане от пусто в празно,

и всяка думичка – във теб,

е стиска сладка сол на язва,

 

минаваш – вятър през стена! –

и пухче в пролетни тополи,

платил жестоката цена –

из тях да бъдеш птица в полет...

© Валери Станков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??