Изговорени мълчания

23 янв. 2024 г., 18:28

Поэзия

141 1 3

ИЗГОВОРЕНИ МЪЛЧАНИЯ

... да гледаш малко отстрани,

когато другите говорят,

и да мълчиш по цели дни –

като в решетъчен прозорец,

да чуваш своя глас и смях

над непреминатата пустош,

в която думите са страх

и малък повод за изкуство,

да скиташ – сам, пиян, проклет –

из своя безсловесен Лувър,

навярно Господ е поет,

забравил вече да римува,

в мълчания, обвити в дим –

и в тях – със своята лулица,

на теб ти е необясним

смехът след тъпото на вица,

говоренето – вятър в степ,

наливане от пусто в празно,

и всяка думичка – във теб,

е стиска сладка сол на язва,

минаваш – вятър през стена! –

и пухче в пролетни тополи,

платил жестоката цена –

из тях да бъдеш птица в полет...

streptococcus (Таня Гулериа)

2024-01-24T12:02:37+02:00

3
ЛюсиАтанасова (Люси Атанасова)

2024-01-23T18:44:07+02:00

Цената на мълчанието е висока, но си струва да си птица в полет...
yotovava (Валентина Йотова)

2024-01-23T18:33:58+02:00

минаваш – вятър през стена! –
и пухче в пролетни тополи,
платил жестоката цена –
из тях да бъдеш птица в полет...