Изгрей
Изгрей във мен, изгрей и не залязвай,
о, слънце, ти което в мен блестиш!
В душата ми ела и я зарадвай,
че тъмното отдавна в нея спи.
Знам, ти от топлина си сътворено,
пък моето сърце скова го лед,
а може ли във студ да се живее,
особено когато той е в теб.
И ледени са вече и сълзите,
а пареха по моето лице,
усмивките лавина ги затрупа
и няма кой сега да ги спаси.
Изгрей във мен, изгрей и не залязвай,
о, слънце, ти което вън блестиш!
Аз искам огън в мене пак да пламне,
макар и и след това да изгоря!
о, слънце, ти което в мен блестиш!
В душата ми ела и я зарадвай,
че тъмното отдавна в нея спи.
Знам, ти от топлина си сътворено,
пък моето сърце скова го лед,
а може ли във студ да се живее,
особено когато той е в теб.
И ледени са вече и сълзите,
а пареха по моето лице,
усмивките лавина ги затрупа
и няма кой сега да ги спаси.
Изгрей във мен, изгрей и не залязвай,
о, слънце, ти което вън блестиш!
Аз искам огън в мене пак да пламне,
макар и и след това да изгоря!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Эоя Михова Всички права запазени
