May 3, 2007, 1:22 PM

Изгрей 

  Poetry
767 0 5
                                       Изгрей във мен, изгрей и не залязвай,
                                       о, слънце, ти което в мен блестиш!
                                       В душата ми ела и я зарадвай,
                                       че тъмното отдавна в нея спи.


                                       Знам, ти от топлина си сътворено,
                                       пък моето сърце скова го лед,
                                       а може ли във студ да се живее,
                                       особено когато той е в теб.


                                        И ледени са вече и сълзите,
                                        а пареха по моето лице,
                                        усмивките лавина ги затрупа
                                        и няма кой сега да ги спаси.


                                        Изгрей във мен, изгрей и не залязвай,
                                        о, слънце, ти което вън блестиш!
                                        Аз искам огън в мене пак да пламне,
                                        макар и и след това да изгоря!
                                        



                                       

© Эоя Михова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??