ИЗГРЕВ
ИЗГРЕВ
В утринта застанал на прозореца,
си пуша пак поредната цигара.
Мислите ми скитници в гората са,
а на пръсти идва младата Зора.
Небето посиняло е и призрачно...
От изток се е зачервило като рак.
Душата ми се е стъкмила празнично,
радостна, че Слънцето ще види пак!
В храсталака всред пукота от съчки,
таралеж един си търсеше закуска.
Сумтеше яден на студа в шубрака,
подхвърлих му от ябълка огризка.
От нищото подухна и излезе вятър,
като див подгони сънливата мъгла.
Два кóса чуруликаха и се надпяваха...
Тревата бе покрита със сънена роса.
В полумрака на зората диви патета,
кълвяха жадно жълъдите под дъба.
Кокичето и минзухара си говореха,
че пристигнала е вече Пролетта.
Изведнаж просветна слънчев лъч,
топлината му лицето ми погали.
Слънцето излизаше от своята постеля,
пламтеше - беше цялото в пожари.
След минути изкочи цялото кълбо,
огнена стихия - така желана.
Утопия е... но ако можех да летя,
щях да литна и да го целуна!
. . .
Ivaylo Atanassov
29.03.2006 ( 06.55 h )
Senftenberg - GermanyИскате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивайло Атанасов Всички права запазени
