ivaylo1959 (Ивайло Атанасов)
71 423
31 mar 2006, 17:09

ИЗГРЕВ 

  Poesía
883 1 6

                      ИЗГРЕВ



В утринта застанал на прозореца,

си пуша пак поредната цигара.

Мислите ми скитници в гората са,

а на пръсти идва младата Зора.


Небето посиняло е и призрачно...

От изток се е зачервило като рак.

Душата ми се е стъкмила празнично,

радостна, че Слънцето ще види пак!


В храсталака всред пукота от съчки,

таралеж един си търсеше закуска.

Сумтеше яден на студа в шубрака,

подхвърлих му от ябълка огризка.


От нищото подухна и излезе вятър,

като див подгони сънливата мъгла.

Два кóса чуруликаха и се надпяваха...

Тревата бе покрита със сънена роса.


В полумрака на зората диви патета,

кълвяха жадно жълъдите под дъба.

Кокичето и минзухара си говореха,

че пристигнала е вече Пролетта.


Изведнаж просветна слънчев лъч,

топлината му лицето ми погали.

Слънцето излизаше от своята постеля,

пламтеше - беше цялото в пожари.


След минути изкочи цялото кълбо,

огнена стихия - така желана.

Утопия е... но ако можех да летя,

щях да литна и да го целуна!





.   .   .

Ivaylo Atanassov

29.03.2006 ( 06.55 h )

Senftenberg - Germany

© Ивайло Атанасов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??