Изгрев (“Шибил” – Й. Йовков)
Във тъмното една звезда се сети,
че може и да е Зорница
Заши Му ризата ,с конци оплете
нароченият да Обича.
Той грубият си, мръсен свят
изми във извора на пътят млечен
за да я има, за да има светъл цвят
животът ни красив ала невечен...
Нощта горещото кафе изсърба
и най-накрая се реши – раздяла.
Размаха утрото отчаяната своя кърпа,
но ризата на обичта не беше вече бяла…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Динински Всички права запазени
)
