7 oct 2004, 9:28

Изгрев (“Шибил” – Й. Йовков)

  Poesía
1.8K 0 7

Във тъмното една звезда се сети,

че може и да е Зорница

Заши Му ризата ,с конци оплете

нароченият да Обича.

Той грубият си, мръсен свят

изми във извора на пътят млечен

за да я има, за да има светъл цвят

животът ни красив ала невечен...

Нощта горещото кафе изсърба

и най-накрая се реши – раздяла.

Размаха утрото отчаяната своя кърпа,

но ризата на обичта не беше вече бяла…

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Динински Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти Анелия...Обичам Йовков...топъл е като напечена юлска нива, дъхав като юнска поляна и мелодичен като августовска каруца на Сали Яшар, опиянява като шира от септемврииско грозде...е..тук вече емоциите ми надделяват над думите и го оставям така...(останалото е бяла лястовица )
  • Хухавеле ) спри да ме хвалиш...знам си урока:
    АКО НЯКОЙ ПРОТЕСТИРА, АКО Е ОПАСЕН,
    ако искате да укротите някого -
    не го хвърляйте в затвор,
    спестете си оковите,
    не повтаряйте грешката на Средновековието:
    не произвеждайте светци.
    Не окови - пари му дайте,
    не тъмница - оградете го с вещи,
    не присъди - дайте му звания,
    ордените не пестете!
    Дори да не иска - насила му давайте
    и публично
    издигайте го нагоре,
    нагоре -
    от пост на пост го качвайте нагоре:
    като стъпала на ешафод!

    Ако не загуби главата си и там,
    а слезе с усмивка лека -
    викайте в петте посоки на света:

    Ето човека!
    Стефан Цанев
  • Хубавото си е хубаво! Поздрав!
  • Жоре, казвал ли съм ти, че си един малък ВЕЛИКАН в човешки ръст?
    Ако съм пропуснал, това е защото, когато сме се срещали, все нещо е имало на масата между нас
    Поздравления, приятелю!
    Както винаги си във върхова форма
    Сега да не се възгордееш, хей
  • С пожелание за успех на кандидатстудентите, които са се потили над Йовков ...)

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...