26.01.2008 г., 13:28

Изгревът на моята душа

978 0 23

Изгревът на моята душа

подпалва всичко в мене.

Изсмуква цялата тъга,

събирана от доста време.

 

 

Изгревът на моята душа

влюбено целува ми сълзите.

Докосва нежно моята ръка

и носи ме вълшебно към мечтите.

 

 

Изгревът на моята душа

любезно отстранява самотата.

Разгаря в мене любовта

и заключва в себе си тъмата.

 

 

Изгревът на моята душа

целува се лъжовно с тишината.

Види ли в очите ми сълза,

изтрито праща я при самотата.

 

 

Изгревът на моята душа

за любовта роден е.

Копие е на радостта

и за добротата той живее.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пламена Добрева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...