26.01.2008 г., 13:28

Изгревът на моята душа

979 0 23

Изгревът на моята душа

подпалва всичко в мене.

Изсмуква цялата тъга,

събирана от доста време.

 

 

Изгревът на моята душа

влюбено целува ми сълзите.

Докосва нежно моята ръка

и носи ме вълшебно към мечтите.

 

 

Изгревът на моята душа

любезно отстранява самотата.

Разгаря в мене любовта

и заключва в себе си тъмата.

 

 

Изгревът на моята душа

целува се лъжовно с тишината.

Види ли в очите ми сълза,

изтрито праща я при самотата.

 

 

Изгревът на моята душа

за любовта роден е.

Копие е на радостта

и за добротата той живее.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пламена Добрева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...