26 ene 2008, 13:28

Изгревът на моята душа

  Poesía
982 0 23

Изгревът на моята душа

подпалва всичко в мене.

Изсмуква цялата тъга,

събирана от доста време.

 

 

Изгревът на моята душа

влюбено целува ми сълзите.

Докосва нежно моята ръка

и носи ме вълшебно към мечтите.

 

 

Изгревът на моята душа

любезно отстранява самотата.

Разгаря в мене любовта

и заключва в себе си тъмата.

 

 

Изгревът на моята душа

целува се лъжовно с тишината.

Види ли в очите ми сълза,

изтрито праща я при самотата.

 

 

Изгревът на моята душа

за любовта роден е.

Копие е на радостта

и за добротата той живее.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пламена Добрева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...