27.01.2008 г., 19:36

Изгревът на новия ден

1.9K 0 2

                   Изгревът на новия ден

Угасват звезди,

за миг тишина обзема цялата земя,

неусетно идва новият ден

красив и опиянен.

 

Отваря небето врата

на своята прекрасна зора,

с огнени стрели обстрелва света

в чудни нюанси и - светлина.

 

Извира като забързана река,

облива всичко в червенина,

разпръсква сякаш със ръка

златисти лъчи и - светлина.

 

Окъпано слънцето в морската шир,

възкачва високо в небесния мир,

възвестява с птичата песен на света,

че отново е дошъл денят.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...