Изгубен
Просто нещо, което написах тази сутрин...
Живот мизерен – зла прокоба.
Един момент, изпълнен с злоба.
Безкрайно лутане из коридори празни.
Размирици с лица и идеали разни.
Отлиташ ли? Къде ще заминаваш?
Светът изпълнен е с тъга и болка безобразна.
Душата си да скриеш ти не можеш,
уви – прозира тя през маската фалшива...
Отлиташ ли? Къде ще заминаваш?
Нима не знаеш как да оцелееш?
Оставяш ме – не казваш сбогом ти дори.
Намразих те и въпреки това сърцето ми боли.
Отлиташ ли? Къде ще заминаваш?
Нима не знаеш как да оцелееш?
Да оцелея аз без теб ще мога,
макар лишен от плам животът ми да бъде.
Защо ли любовта си разпилях?
Така и не разбрах защо, но ти си тръгваш.
И нито дума не проронваш, ни сълза дори.
Не казваш сбогом.
Намразих те и въпреки това, сърцето ми гори...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Тео Всички права запазени
