14.12.2008 г., 7:26

Изгубена

1.7K 0 15
Моля, преди да започнете да четете стиха(или Нещото), пуснете си песента... http://vbox7.com/play:248162f1
Прочетете ме бавно...

Изгубена. Така се чувствам.
Пространствено празна. Ненужна.
Спи мое Аз. Не ще те събудя...
Явно и на тебе съм чужда.

Сянка съм (попила миналото).
Изтрити са следите. Няма път.
Назад, назад е само тъмното,
а в него гласове познати ми  шептят.

Искам да се върна. Там при себе си,
където бях щастлива и влюбена.
В лицето му сега изкрещях сълзите си.
Побягнах в тъмното. Изгубена.

Няма ме. Това е чуждо тяло,
заблуден дух в него дреме...
Миналото - аз съм негова изцяло.
Негова съм.(На изгубеното време).

Пропиляна съм. Като шепа прах,
разпръсната върху неистови вълни...
Изгубена. Готова съм да сторя грях,
за да върна живота, в който си ти.

Невъзможно е. Знам, че съм безсилна...
И се лутам без посока в черен ден...
Изгубена съм. Бях толкова наивна.
А някой те отне, без да помисли за мен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© something else Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Май и двете сме "Изгубени" Поздравявам те!
  • Хубаво е Вили!
  • ужасно красиво. и тъжно, - най-вече ме натъжи защото винаги се натъжавам като чета за такава любов, силна и истинска и човешка. Как само си губите ума и чувствате сърцето си разбито, и страдате... докато аз след всяка раздяла съм готов да търся щастието си отново в друга, стига да не съм уморен. И не е да кажете че не съм обичал истински, просто моя свят е друг. Възхищавам ви се, на теб и на всички истински хора.
  • Много хубав стих!
  • Първия стих ме грабна!Поздрави!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...